Забележителности

Пещера „Леденика” е разположена в границите на Природен парк “Врачански Балкан”, където се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Тя е част от развлекателен парк „Леденика” и е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещение през цялата година. Намира се на 16 км. от град Враца. Дълга е 320 метра и има 10 зали. Входът ѝ е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до Малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други.

От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропаст, през коридора “Завеските”, за да стигнем до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе”. Температурата в пещерата варира от –7°С до –15°С, до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92 %. Животинският свят е сравнително беден – прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. По-голямата част от обитателите на пещерата спадат към групата на така наречените „троглобионти” или типични пещерни обитатели. Типичен представител е “Фагомизетис леденикус” или “Светломразец”, малко и сляпо пещерно бръмбарче, което е локален ендемит, тоест среща се само тук и никъде другаде по света.

В Концертна зала заради чудесната акустика от 1968 год. се провеждат симфонични подземни концерти на Врачанската филхармония, които са дали името на залата.

Най-голямата атракция в пещерата е излъчване на светлинно лазерно шоу в звук и картини, съпроводено с беседа. В посетителския център „Прилепа” има киносалон за прожектиране на 5 D кино. http://www.parkledenika.org/

Проходът „Вратцата” 

Отвесните скали на прохода са най-високите на Балканския полуостров – над 400 метра. Ежегодно там се провеждат републикански алпиниади и  международни състезания по скално катерене. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност.

http://www.vr-balkan.net/bg/prohodat-vrattsata/

Водопадът „Скакля”

Най-високият непостоянно течащ водопад в България — 141 м. Намира се на 1.5 км. южно от Враца, зад хълма Калето. В района му са открити останки от средновековното българско селище Патлейна. Красив през всички сезони, от горната му страна се откриват прекрасни гледки към град Враца и Врачанското поле. Пресечна точка на няколко туристически маршрути. Водопадът „Скакля” е част от резерват „Врачански карст” с площ 1467ха.

Божи мост (известен и като Жабокрек) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца. Висок е около 20 метра, широк – около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феномен. Мостът е обявен за природна забележителност на 5 февруари 1964 година. В близката до него местност Борованска могила се намират останките на крепост от римско време. До него може да се достигне по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища мостът разделя. Тук се намира и водната пещера „Понора”, в която тече подземна река с малки водопади и се влиза само със специална екипировка и професионален водач.

Природен парк „Врачански Балкан” е вторият по големина природен парк, обявен през 1989 г. с територия 28 844,8 ха. Територията на парка е най-богатия на пещери район в България – над 600, които са уникални със своята красота и наличие на редки пещерни организми. През територията на парка минават много туристически маршрути и екопътеки.
Природозащитен център Натура е открит през 2008 година в сградата на Ески джамията в гр. Враца, обявена за архитектурен и художествен паметник на културата. В Центъра може да получите подробна информация за ПП „Врачански блкан”, сувенири и рекламни материали.
www.vr-balkan.net : Природозащитен Център Натура

Регионален исторически музей – Враца. В него са обособени 9 зали, 3 къта, художествена галерия, Лапидариум. В музея се съхраняват експозициите от древните тракийски съкровища от Могиланската могила и Рогозенското съкровище, Сребърния наколенник, както и глинената плочка с най-ранната протописменност от Градешница. Освен това в залата „Предистория” може да се види скелета на праисторическата Тодорка, която е на възраст около 8 000 години, скелета Христо и уникалният за Европа глинен олтар с еленови рога от с.Оходен.

Към музея спадат два етнографско – възрожденски комплекса – етнографско-възрожденски комплекс „Никола Войводов” и етнографско – възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански”. Етнографско – възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански” включва 1 църква, Възрожденско училище и 3 възрожденски къщи с експозиции, представящи традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на 19-ти до средата на 20-ти век. Показани са духови и ударни инструменти, използвани от музикантите в оркестъра на основоположника на духовата музика в Северозападна България Дико Илиев. В комплекса може да се види и уникалния за България Музей на файтоните, където са изложени традиционни транспортни средства, изработени във фабриките и работилниците на известния врачански предприемач от началото на 20-ти век Мито Орозов. Част от РИМ са и двете средновековни кули: Куртпашовата кула – представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17-ти век и Кулата на Мешчиите – формата й  е правилна каменна призма с височина 13 м. В приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Датира от 16-ти век, като в края на 19-ти век е била преустроена като градски часовник.

Селище и култов център край село Оходен – археологическият обект отстои на 1 км в източна посока от второкласното шосе Враца-Оряхово. Обозначен е с указателна табела и е достъпен за посещения. В праисторическото селище Оходен – Валога са открити останки от жилища, гробни и култови съоръжения, принадлежащи към т.нар. „монохромен неолит” (края на VII и началото на VI хил.пр.Хр.). Открити са четири ранно неолитни гробни съоръжения, глинен олтар с поставени в определен порядък три еленови черепа с огромни рога (наречен „Светилище на слънцето”), единствен по рода си амулет от нефрит, древна работилница за кремъчни пластинки. Два от най-атрактивните човешки скелети – носители на първата земеделска цивилизация в Европа са експонирани по уникален начин в Регионалния исторически музей – Враца. В района на обекта има център по експериментална археология на праисторически бит, технология и култура. Предлага се туристически продукт на терен – експериментално археологическо училище.

Околчица (познат също като Вола) е връх с височина 1048 m във Врачанската планина, в Националния парк „Христо Ботев“ (на около 20 км югоизточно от Враца).

На Околчица на 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета.

На връх Околчица през 1936 – 1939 г. за увековечаване на подвига на Христо Ботев и неговата чета е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст. В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета-революционер. През 1947 г. кръстът на паметника е заменен с петолъчка. През 1991 г. отново се връща автентичният вид на паметника.

Околчица е сред Стоте национални туристически обекта. Хижа „Околчица“, която се намира на около 300 м от паметника, не работи, но печат на обекта има в къщата-музей „Баба Илийца“ в село Челопек и в регионален исторически музей Враца.

Всяка година на 2 юни в района се провеждат национални тържества в чест на Христо Ботев и всички паднали за свободата на България. На 1 юни пристигат и участниците в националния туристически поход по стъпките на Ботевата чета по алеята от Козлодуйския бряг и се изгражда цял палатков лагер. Освен Ботевата алея има много други маркирани туристически маршрути. През лятото има редовен автобусен транспорт от Враца, а през останалите сезони – до село Челопек, откъдето са още 8 км.

Манастира „Св. Иван Пусти” – скалният манастир „Св.Иван Пусти” е разположен в подножието на Врачанския Балкан на 6 км. от град Враца. Представлява комплекс от сгради, от които се е запазила само църквата и няколко скални манастира. Смята се, че църквата в манастирския комплекс е изградена през 16-ти век, но след падане на част от горния пласт на рисуваните икони се забелязва, че под тях има други стенописи, които могат да бъдат датирани към 12-ти и 13-ти век. До манастира се стига по асфалтиран път.

Къща – музей „Баба Илийца” – намира се в село Челопек на няколко километра от градВраца.
Сградата е с автентична и красива архитектура. Разполага с богата и забележителна експозиция от стари предмети на бита и мебели, красиви килими, типичните народни носии за този край на България. Голям интерес за туристите представлява родословното дърво на прословутата българка, подвига на която Иван Вазов увековечава в своя разказ „Една българка”.

//]]>